snich98 Сря Сеп 09 2009, 17:33
“Среднощния рицар”
“Среднощния рицар” е триетажен пурпурен автобус, който предлага случаен превоз за замръкнали вещици и магьосници. Сигнализира се само с махнене с ръката, която държи магическа пръчка. Възможно е да си резервираш място за обиколки около Великобритания. На предното стъкло на автобуса със златни букви е написано “Среднощния рицар”. Кондукторът на “Среднощния рицар” се казва Стан Шънпайк. Той е около осемнайсет години, облечен с пурпурна униформа и има големи щръкнали уши и множество пъпки. Шофьорът Ърни Пранг е възрастен магьосник с дебели стъкла на очилата. Във филмовата версия до него на предното стъкло е закачена говореща съсухрена глава. Шофьорът и кондукторът са на седалките в предната част на автобуса. През нощта в него няма седалки, а покрай прозорците със спуснати завеси се нареждат половин дузина месингови кревати на всеки етаж. До всеки от тях в специална поставка гори свещ, която хвърля светлина върху дървената ламперия на стената. През деня леглата се заменят със седалки. За да се качат на по-горните етажи, пътниците трябва да се качат по тясна дървена стълба. Пътуването е доста неравно, тъй като “Среднощния рицар”се движи с огромна скорост, предскачайки сто и петдесет километра наведнъж. Автобусът постоянно се качва на тротоара, без да се блъска в нищо, а редиците улични лампи, пощенски кутии и кошчета за отпадъци отскачат да му направят път. Цената на билета от Литъл Уингинг до Лондон е единайсет сикли, но ако дадеш две сикли допълнително получаваш и горещ шоколад, а за още две - грейка и четка за зъби с цвят по избор. Среднощния рицар ще те отведе навсякъде, където поискаш, стига да е по суша, тъй като не върви под вода. Името на автобуса “Среднощния рицар” е всъщност игра на думи. Произлиза от т.нар “нощни автобуси” в Лондон, които пътуват през нощта и са единственият възможен транспорт след полунощ, когато метрото и влаковете са вече спрели. Представляват червени двуетажни автобуси и са много приятна гледка, след като най-накрая се появят и те отвеждат вкъщи, така че се чувстваш все едно рицар с блестящо копие е дошъл да те спаси. Тъй като през нощта по пътищата няма почти никакво движение, след като излезе от центъра, автобусът се движи с доста ускорена скорост в сравнение с нормален автобус. Клоните на дърветата тракат по стъклата и никога не си сигурен, че шофьорът ще успее да завие успешно, така че преживяването може да се оприличи на пътуването със “Среднощния рицар”, като изключим удобните легла, дървената ламперията и свещите, разбира се! “Среднощния рицар” още веднъж доказва как Роулинг успява да намери магията във всекидневието.