Индекс
-- Глава 1 --
Еволюцията на летящите метли
Все още не е открито заклинание даващо възможност на магьосниците да летят в човешка форма. Малцината зоомагове, които се трансформират в крилати създания могат да се насладят на полета, но те са рядкост. Вещица или магьосник, който или която, може да се трансформира в прилеп може да полети, но имайки прилепски мозък, разбира се, забравят къде са искали да отидат в момента, в който литнат. Левитацията е всеизвестна, но нашите предшественици не са се задоволили с висенето на пет стъпки от земята. Искали да летят като птици, но без неудобството от израстване на пера. Толкова сме привикнали в наши дни с факта, че всяко магьосническо домакинство в Британия притежава, поне една летяща метла, че рядко се спираме да се замислим защо. Защо трябваше обикновената метла да стане единствения легално позволен предмет като средство за магьоснически транспорт? Защо ние от запада не заимствахме килимчетата, толкова любими на нашите източни братя? Защо ние не избрахме да правим летящи каци, летящи кресла, летящи вани - защо метли? Достатъчно умни за да разберат, че тяхните съседи-мъгъли, ще искат да използват техните сили, ако знаят пълното им значение, вещиците и магьосниците решават да ги крият много преди Международната конвенция за магическа секретност да започне да действа. Ако са искали да скрият възможностите за летене в техните домове, е било нужно да е нещо дискретно, нещо лесно за криене. Метлата била идеална за тази цел, не изисква обяснения, не са нужни извинения, ако бъде намерена от мъгъли, тя е лесно преносима и евтина. Въпреки това, първите метли омагьосани за летене имали неудобства.
Записите показват, че вещици и магьосници в Европа са използвали метли още през 962г. сл. Хр. Немски ръкопис, хвърлящ светлина върху този период, ни показва трима магьосника слизащи от метлите си с изписана силна болка върху техните лица. Гърти Лохрин, шотландски вълшебник, пишещ през 1107г., разказва за: "треска забита в задника и издути хемороиди, от които страда след кратко летене с метла от Монтриоз до Арброт".
Средновековна метла изложена в Музея за Куидич в Лондон ни позволява да вникнем в дискомфорта на Лохрин (виж фиг. А). Дебела чвореста дръжка от нелакиран ясен, с лескови клонки привързани примитивно накрая, тя нито е удобна, нито аеродинамична. Заклинанията приложени върху нея са също така първични: може да се движи само напред на една скорост, изкачва се, слиза и спира.
Докато магьосническите фамилии тогава си правели собствени метли, се появяват множество изменения в скоростта, комфорта и таксите за пренасяне на стока, достъпни за тях. Както и да е, през двайсти век, магьосниците се научават да си разменят услуги и така опитните производители на метли могат да ги разменят за елексирите, които неговият съсед може да прави по-добре от него. Метлите, веднъж станали по-удобни, са използвани и за удоволствие, не само като начин за придвижване от точка А до точка Б.
-- Глава 2 --
Древните игри с метли
Спортовете с метли се появяват почти веднага, щом метлите са достатъчно напреднали за да позволяват на летците да завиват под ъгъл и да променят скоростта и височината. Ранните писания и картини ни дават някаква представа за игрите, които нашите предци са играли. Някои от тях не просъществували дълго, други оцелели или се видоизменили в спортовете, които познаваме днес. Прочутото ежегодно надбягване с метли в Швеция води началото си от десети век. Летците се състезавали от Копърбърг до Арджеплог, разстояние от незначителните почти триста мили. Курсът минава направо през резервата за дракони и големият сребърен трофей е оформен като Swedish Short-Snout (вид дракон). В наши дни това е международно събитие и магьосници от всички националности се събират в Копърбърг за да окуражът стартиращите, после се магипортират до Арджеплог да поздравят оцелелите.
Известната картина "Gunther der Gewaltig ist der Gewinner" (Гюнтер Жестокия е победителят), датирана от 1105г., ни показва древната немска игра Stichstock (пробождам пън - букв.пр.). Висок двадест стъпки дънер е покрит с напълнен с въздух мехур от дракон. Един играч на метла има за задача да пази мехура. Пазачът е завързан към дънера с въже около неговия или нейния кръст,, така че той или тя не може да лети на повече от десет крачки от него. Останалите играчи трябва да летят около мехура и да се опитат да го пробият със специално заострения край на метлите си. На пазача е разрешено да ползва пръчката си за да отблъсква атаките. Играта приключва, когато мехурът е успешно прободен или ако пазачът успее да отстрани с магия всички противници или не рухне от умора. Stichstock отмира през четиринадесети век. В Ирландия играта Aingingein процъфтява, тема е на много ирландски балади (легендарния магьосник Фингъл Безстрашния се предполага, че е бил шампион по Aingingein). Последователно играчите си подават dom, или топка (всъщност жлъчен мехур от козел), движейки се бързо през поредица от горящи каци поставени високо във въздуха върху кокили. Dom-ът трябва да бъде запратен през последната каца. Играчът, който успее да го хване за най-бързо време, без да се подпали по пътя, е победител.
Шотландия е родното място на, вероятно най-опасната от всички, игра с метли - Creaothceann. Играта е обрисувана в трагичната келтска поема от единадесети век, оригиналната версия, на която каза в превод:
Играчите се събират, дванадесет доблестни сърцати мъже, привързани към техните котли, стоят приготвени да полетят.
При сигналът на рога те бързо се отделят от земята, но десет от тях са орисани да загинат.
Играчите на Creaothceann носят котел привързан към главата. При сигнала на рог или барабан, политат нагоре към множество омагьосани камъни и скални късове, които кражът на стотици стъпки над игрището и стрмглаво тръгват надолу към земята. Играчите се движат наокло опитвайки се да уловят, колкото се може повече камъни в котлите си. Считана от много шотландски магьосници за най-висш изпит за мъжество и кураж, играта се радва на голяма популярност през средните векове, въпреки огромната бройка загинали. Creaothceann е обявена за незаконна през 1762г., и макар че Магнус "Вдлъбнатата глава" МакДоналд оглавява кампания за възобновяването й през 1960г., Министерството на Магията отказва да вдигне забраната.
Shuntbumps е популярна в Девон, Англия. Това е груба форма на турнир, единствената цел е да свалиш, колкото се може повече играчи от метлите им, последният, който остане върху метлата си, печели.
Swivenhodge тръгва от Херфордсшир. Подобна на Stichstock, тази включва надут мехур, обикновено от прасе. Играчите седят обратно на метлите си и удрят мехура заднишком, нападат напреко през отбраната с клончестия край на метлите си. Първият, който пропусне дава на противника си точка. Който пръв достигне педесет точки е победител.
Swivenhodge все още се играе в Англия, макар че, никога не постига особено широка популярност; Shuntbumps оцелява единствено като детска игра. Обаче, при блатото Куидрич, е създадена игра, която един ден става най-популярната в магьосническия свят.
-- Глава 3 --
Играта от блатото Куидрич
Hие дължим познанията си за първичното начало на куидича от записките
на вещицата Герти Кедъл, която живяла на брега на блатото Куидрич през
единадесети век. За наше щастие тя си е водила дневник, който сега е в
Музея за Куидич в Лондон. Експертите са превели написаното по-долу от
лошо звучащия саксонски в оригинал:
Вторник. Горещо. Тази група отвъд блатото отново са над него. Играят
глупава игра върху метлите си. Голяма кожена топка падна в зелките ми.
Омагьосах мъжа, който дойде за нея. Исках да видя да лети с колене
върху гърба, дебелата космата свиня.
Вторник. Влажно. Излезнах до блатото да си набера коприва. Идиотите на
метли отново играеха. Погледах ги за малко иззад една скала. Имат нова
топка. Подхвърлят си я един на друг и се опитват да я вкарат сред
дърветата в другия край на езерото. Безсмислени глупости.
Вторник. Ветровито. Гуеног дойде да пием чай от коприва, после ме
покани на разходка. Завършихме гледайки тези тъпоглавци играещи играта
си. Онзи голям шотландски вълшебник от върха на хълма беше там. Сега те
имаха два големи тежки камъка летящи наоколо, опитвайки се да ги
съборят от метлите. За нещастие не се случи, докато бях там. Гуеног ми
сподели, че тя самата често играе. Прибрах се вкъщи възмутена.
Тази извадка ни разкрива много повече, отколкото Герти Кедъл може да
предполага, доста далеч от факта, че тя знае името само на един ден от
седмицата. Първо, топката, която пада в нейната зелева градина,
направена от кожа е съвременния куофъл - естествено, надутият мехур
използван в други игри от това време, би бил труден за прецизно
хвърляне, особено във ветровито време. Второ, Герти ни казва, че мъжете
се "опитват да я вкарат сред дърветата в другия край на блатото" -
вероятно ранна форма на головите стълбове. Трето, тя ни дава бегъл
поглед върху предшествениците на блъджърите. Много интересно е
присъствието на "голям шотландски вълшебник". Може ли той да е бил
играч на Creaothceann? Била ли е неговата идея да омагьоса големи
камъни, летящи опасно около игрището, вдъхновена от скалните късове
използвани в родната му игра?
По-нататък не откриваме нищо споменаващо за спорта игран на блатото
Куидрич, докато век по-късно магьосника Гуудуин Неен вдига перото си за
да пише на норвежкия си братовчед Олаф. Неен живее в Йоркшир, което
показва разпространението на спорта в Британия сто години след като
Герти Кедъл го споменава за първи път. Писмото на Неен се съхранява в
архивите на норвежкото Министерство на Магията.
Скъпи, Олаф,
как си? Аз съм добре, макар че Гунхилда е хванала змейска шарка.
Присъединихме се към духовитата игра куидич миналата събота вечер,
горката Гунхилда не беше в състояние да играе като хващач и трябваше да
я заменим с Радулф Черния ковач. Отборът от Илклей играя добре, но това
не ни притесни, бяхме тренирали здраво цял месец и отбелязахме
четиресет и две точки. Радулф го удари блуудър в главата, защото
старият Уга не беше достатъчно бърз с неговата тояга. Новите голови
каци работят добре. По три във всеки край върху кокили, Онафром
кръчмарката ни ги даде. Тя ни черпи цяла вечер с безплатна медовина,
защото спечелихме, естествено. Гунхилда беше много ядосана, защото се
прибрах късно. Тябваше да се измъкна от двойка гадни jinxes, но сега
вече разполагам с пръстите си отново.
Пращам ти това по най-добрата сова, която имам,
надявам се, че ще се справи.
Твой братовчед,
Гуудуин.
Тук виждаме колко много се е развила играта за столетие. Жената на
Гуудуин е трябвало да играе "хващач" - вероятно старото наименование на
гончия. Блуудърът (безсъмнено блъджър), който удря Радулф Черния ковач,
е трябвало да бъде избит от Уга, който очевидно е играел бияч, тъй като
е носел тояга. Головите стълбове не са вече дървета, а каци върху
кокили. Все пак един решаващ елемент от играта все още липсва: златния
снич. Прибавянето на четвъртата топка за куидич не се случва до средата
на тринадесети век, след което той се появява по странен начин. Гоблен
ни разкрива факта, че сниджът често е бил смачкван от човека, който го
хваща. В последната част на гоблена виждаме магьосник, който е хванал
сниджът и ни показва птичето пъхнато в златна торбичка.
Ловенето на сниджът е било осъждано много пъти. Всеки здравомислещ
магьосник трябва да е възмутен от унищожението на тази миролюбива малка
птичка в името на спорта. Още повече, че ловът на сниджът, който
обикновено се случвал през деня, позволява на мъгълите да наблюдават
преследване на метли, повече от което и да е друго. Все пак,
Магьосническият съвет на времето не успява да обуздае набиращият
популярност спорт, изглежда, че Съветът е видял малка грешка в него,
която и ние ще видим.
-- Глава 4 --
Пристигането на златния снич
От ранните 1100с, ловът на Снича е бил популярен сред много вещици и
магьосници. Златния Сниджет (виж фиг.B) днес е защитен вид, но на
времето златните Сниджети били обитавали предимно северна Европа, те са
считани за трудни за засичане от мъгали заради склонноста им към криене
и високата им скорост на летене.
Миниятюрния размер на Снича, събран с неговата забележителна ловкост
във въздуха и галант за избягване на хищници, предават презтиш на
мъгьосниците които го хванант.
Тъкан от 12-ти век запазена в музея на Куидича показва групова
постановка за хващането на Снича. В 1-ва част на постановката,
няколко ловци носят мрежи, други използват магически пръчки и все пак
все още има други опитващи се да хванат Сниджета с голи ръце. Ловът на
Сниджета най накрая пресича пътя си с Куидича през 1269г. в игра
посещавана от шефа на магьосниците самият съветник Барберус Браге.
Ние знаем това, защото имаме свидетелство изпратено от мадам Модести
Рабнот от Кент до нейната сестра Пруденс в Абърдийн (това писмо е също
така изложено в музея на спорта Куидич). Според мадам Рабнот, Брег
купил клетка със Снича и казал на събраните играчи, че ще награди с
150 галеона играча, който го хване по време на игара. Мадам Рабнот
обеснява какво е станало след това:
Играчите се издигнаха като един във въздуха,игнорираики куофъла и
избяквайки блъджърите.Двамата пазачи изоставиха голото стълбище и се
присъединиха към преследването.Горкият малък снич,стрелкаше се
нагоре и надолу по игрището,търсейки възможност да избяга,но
магьосниците тълпата принудително го задържаха с Отблъскващо
заклинание.Е знаеш какво мисля за преследването на снича и
каква ставам,когато адреналина ми се покачи.Изтичах на игрището и
изкрещях:
Съдия Брадж,това не е спорт!Пуснете снича на свобода и ни оставете
да гледаме благородната игра куидич,за която всички сме дошли!"Ще
повярваш ли ,всички ми се присмяха и ме оградиха с колове като в
клетка.Е,аз побеснях от яд,наистина побеснях.Когато горкият малък
снич прелетя край мен му направих призоваваща магия.Знаеш колко е
добра моята призоваваща магия,разбира се,не беше лесно да се
прицеля,не и докато се опитвах да се кача на метла.Малкото птиче бързо
долетя в моята ръка.Натъпках го в робота си и побягнах като
луда.Е,заловиха ме,но не и преди да прелетя тълпата и да освободя
снича.Съдията Брадж беше много ядосан и за момент си помислих,че ще
свърша като рогата жаба или по-лошо,но за щастие неговите съветници го
успокоиха и се отървах само с глоба от десет галеона за прекъсване на
играта.Разбира се,никога през живота си не съм имала десет галеона и
така изгубих старата къща.
Скоро ще дойда да живея при теб,за щастие няма да взема хипогрифа.И ще
ти кажа,съдията Брадж загуби моя глас,ако имам право на такъв.
Твоя обична сестра:
Модести
Смелите действия на мадам Рабнот може да са спасили един Сниджет, но тя
неможе да спаси всичките. Идеята на ръководителя Брег завинаги
променила същноста на Куидича. Златните Сниджети скоро били пускани по
време на всички игри на Куидич, един играч от всеки отбор (ловец) имал
за задача да го хване сам. Когато птицата бъде убита играта свършва и
отбора на ловеца бива надраден с допълнителни 150 точки. В памет на
обещанието от ръководителя Брег печелившия отбор печели 150 галеона.
Тълпата се заемала да пази Сниджета използваики отблъскващи заклинания,
това е споменато от мадам Рабнот.
В средата на следващия век броят на златните Сниджети намалял толкова
много, че магьосническият съвет, който в момента бил воден от
значително повече осведомената Елфрида Клаг, направил Сниджета защитен
вид, правеики незаконно убиването му и узползването му в играта на
Кудич. Скромната уговорка на Рабнот относно Сниджета била уснована в
Самърсет и търсенето на заместник на птицата за продължаване на играта
на Куидич било налудничево.
Изобретяването на златния снич е било поверено на магьосника Боуман
Райт от Годрик Холоу. Докато всички отбори по Куидич в страната се
опитвали да намерят заместник на прицата, Райт, който бил умел
магьосник-ковач се заел със задачата по създаването на топка, която
копира държанието и стереотипите за летене на Сниджета. Това, че е
успял да го създаде перфектно в чиста форма е ясно от многото свитъци и
пергаменти, които оставил след смърта си (които сега са притежание на
колекционер), отчитайки поръчките, които получавал от цялата страна.
Златния снич както Боуман наричал своето изобретение, било топка с
размерите на орех, с точното тегло на Сниджета. Неговите званливи крила
имали ротативни съединения като Сниджета, правеики го способен да си
сменя посоката със светклавична скорост и точноста на неговия жив
модел. Не като Сниджетите, но все пак сничовете били омагьосани да
остават в границите на игрището. Представянето на златния снич може да
се каже, че е завършило процесът, който е почнал преди 300г на игрището
Куирдич Марш. Куидичът бил роден.
-- Глава 5 --
Предпазни мерки срещу мъгълите
Магьосникът Захариас Мъмпс е написал първото пълно описание на играта куидич през 1398. Той започнал като наблегнал колко важни са предпазните мерки срещу мъгълите докато се играе играта: ”Избираме необитавани (изоставени) места далеч от мъгълските селища като се уверяваме че няма да бъдем видени след като излетим с метлите си. Магиите срещу мъгъли са полезни единствено ако ще се прави постоянен стадион. Препоръчително е да се играе през ноща. ”Ние достигнахме до заключението че отличните идеи на пра-дедите ни не винаги са спазвали правилата наложени от министерството на магията който забранили всякаква игра на куйдич на 50 мили (80 километра) от населени места през 1362. Но интереса към играта се увеличил рязко и министерството намерило за необходимо да увеличи забраната през 1368, като забранила играта на по-малко от сто 100 мили. През 1419 министерството издало световно известния указ, че куидичът не трябва да бъде игран „до местоположение където има и най-малката вероятност мъгъл да гледа или ще гледаме колко добре може да играе всеки прекрачил закона докато е прикован в някоя тъмница”.
Както всеки магьосник на ученическа възраст знае, това че летим на метли е сигурно най-неприятната ни тайна. Нито една от илюстрациите на мъгъл на една вещица не е завършена без метла колкото и абсурдни и да са тези рисунки (на нито една от изобразените от мъгъли метли не може да се задържиш дори и за момент), те ни напомнят че сме небрежни от много векове насам и че метли и магия са два доста не свързващи се термина в мъгълското подсъзнание.
Злополуките не спряха да се нижат през вековете докато Интернационалната организация с цел опазване на магията в тайна през 1692 обвиняват Министерството на магията като главен виновник за последствията от магическия спорт в забранена територия. Това подпомогнало за основаваненето на Отдел за магически игри и спортове. Куидични отбори, които отказвали да спазват законите на министерството били принудени да се оттеглят. Най-точен пример за това са Банчори Бангърс, шотлански отбор, който бил принуден да се оттегли не само заради лошата си игра както и заради празненствата им след мач. След техния мач през 1814 срещу Апълбейските стрели (погледни глава седма) Бангърс не само позволили на блъджарите си да излетят на някъде в тъмнината, но и отвлекли Хербриден Блек за талисман на отбора. Министерството на магията ги отстранило принудително докато летели над Инвернес и Банчори Бангърс никога не играли отново.
В наши дни куидичните отбори пътуват до стадиони, които са специално оборудвани от Отдела за магически игри и спорт, който се е погрижил с доста предпазни мерки срещу мъгълите. И както е казал Захариас Мъмпс най-безопасните места за куидич са на необитавани места.
-- Глава 6 -- 1 ЧАСТ
Промени в куидича след XIV век
Игрище
Закарайъс Мъмпс описва игрището от XIV век като овал с дължина 150 и ширина 55 метра, в средата с малък кръг (с диаметър около 60 сантиметра). Мъмпс казва, че съдията (или, както се е казвало по онова време, куидиреферът) е донасял четирите топки в този централен кръг, докато 14-те играчи стояли около него. В момента, в който топките бивали пуснати (куофълът се е хвърлял от съдията; виж "Куофъл" по-долу), играчите литвали във въздуха. По времето на Мъмпс головите врати все още представлявали големи кошове върху стълбове.
През 1883 г. спират да използват кошовете за отбелязване на голове, заменяйки ги със съвременните голови стълбове с обръчи - изобретение, описано в "Пророчески вести" от онова време (виж по-долу). Игрището за куидич не се е променяло оттогава.
‘Върнете ни кошовете!’
Такъв вопъл на дадоха играчите на куидич в цялата страна, когато снощи се разбра, че Отделът за магически игри и спортове е решил да изгори кошовете, използвани векове за вкарване на голове в куидича.
"Не преувеличавайте, няма да ги горим" - каза снощи един раздразнен представител на отдела, когато го помолихме за коментар. "Може би сте забелязали, че кошовете пристигат с различни размери. Разбрахме, че е невъзможно да стандартизираме размера на кошовете, за да направим головите стълбове еднакви в цялата страна. Сигурно можете да схванете, че това е въпрос на справедливост. Искам да кажа, че около Барнтън има един отбор, който е сложил такива миниатюрни кошчета на головите стълбове за противниците си, че в тях не може да се вкара и гроздово зърно. А от тяхната страна имат едни грамадански плетени кошове като висящи пещери. Не може така. Решихме да има установен размер на обръча и това е. Всичко ще бъде добре и честно."
В този момент представителят на отдела бе принуден да се оттегли под градушка от кошове, хвърляни от разгневените демонстранти, събрали се в залата. Макар по-късно да обвиниха таласъми-подстрекатели за настъпилите размирици, няма никакво съмнение, че любителите на куидича в цяла Британия тази нощ скърбят за края на играта такава, каквато я знаем.
"Няма да е същото без кошове", каза тъжно един червенобуз стар магьосник. "Помня, 'га бях младеж, обичахме да ги палим на майтап по време на мача. Не мо'еш напра'и същото с обръчите. 'Сичката забава си отива."
Пророчески вести, 12 февруари 1883"
Съвременният коуфъл има диаметър 30 сантиметра и няма шевове. За пръв път е бил боядисан в червено през зимата на 1711 г. след игра, в която проливният дъжд го правел неразличим от калната земя всеки път, щом паднел на нея. Също така, гончиите се дразнели все повече от нуждата постоянно да пикират към земята, за да вземат коуфъла всеки път, когато пропуснели да го уловят и така, малко след промяната на цвета на коуфъла, на магьосницата Дейзи Пенифоулд и хрумнало да омагьоса куофъла така, че когато го изпуснат, той да пада бавно към земята, та гончиите да могат да го хванат във въздуха. "Коуфълът на Пенифоулд" се използва до наши дни.
Топки
* Коуфалът
Както знаем от дневника на Герти Кедъл, коуфалът от най-ранни времена се състои от кожа. Единствен от четирите топки за куидич, коуфалът първоначално не е бил омагьосан, а е бил само закърпена кожена топка, често с дръжка (виж фиг. Д), тъй като е трябвало да се хваща и хвърля само с една ръка. Някои по-стари коуфали имат дупки за пръстите. След откритието на Грипинг Чармс през 1875 г. обаче дръжките и дупките са станали ненужни, тъй като гончията може да държи топка за една ръка с омагьосана кожа без подобни помощни средства.
* Блъджърът
Първите блъджъри са били, както сме ги виждали, летящи скали и по времето на Мъмпс те почти са се превърнали в скали, издялани до формата на топка. Те обаче са имали един важен недостатък: те са можели да бъдат счупени от магически подсилените бухалки на биячите от XV в. и в този случай всички играчи ще бъдат преследвани от летящ чакъл до края на играта.
Вероятно точно поради тази причина някои отбори по Куидич започнаха да експериментират с метални блъджъри в началото на XVI век. Агата Чъб – експерт по древни магически артефакти, е идентифицирала най-малко 12 оловни блъджара от този период, открити и в ирландски торфени блата, и в английски блата. „Несъмнено това са блъджъри, а не гюлета”, пише тя.
Слабата назъбеност на магически подсилените бухалки на биячите е видима и човек може да види отличителните белези на изработка от магьосник (за разлика от мъгъл) – гладкостта на линия, перфектната симетрия. Окончателната следа беше фактът, че всеки един от тях профуча покрай моята читалня и се опита да ме събори на земята, след като е пуснат от кутията си.
Накрая кожата беше определена като твърде мека, за целта на производството на блъджър (всяка грапавина върху блъджъра ще се отрази върху способността му да лети в права посока). В днешни дни всички блъджъри са направени от желязо. Те са 10 инча (25 сантиметра) в диаметър.
Блъджърите са омагьосани така, че да преследват играчи безразборно. Ако бъдат оставени сами, те ще атакуват играча, който е най-близко до тях. Следователно, задачата на биячите е да отпрати блъджърите колкото се може по-далече от своя отбор.
* Златният снич
Златният снич е с големината на орех, какъвто е бил и златният Снич. Той е омагьосан, за да избягва да бъде хванат колкото се може по-дълго. Има една история, че един златен снич успял да избяга да бъде уловен 6 месеца на Бодмин Мур през 1884 г., като и двата отбора накрая се отказали, възмутени от тяхното слабо представяне като търсачи. Корнуолските магьосници, които са запознати с местността, настояват, че и до днес сничът все още живее необезпокояван из тресавището, въпреки че не мога да потвърдя тази история.
* Търсача
Обикновено най-леките и бързи летци, търсачите трябва да притежават остър поглед и да могат да летят с една ръка или съвсем без ръце. Поради голямата им значимост за цялостния изход от играта, защото улавянето на снича води до измъкване на победата от челюстите на врага, търсачите са най-честите мишени за фаулиране от противниковите играчи. Наистина позицията на търсача е съпроводена с много слава и блясък , защото те са традиционно най-добрите летци на терена, но това е и позицията на която се получават най-тежките контузии. ‘Свали Търсача’ е първото правило в ‘Библия на победителите’ от Брутус Скримджър.
-- Глава 6 -- 2 ЧАСТ
Правила
Следните правила са одобрени от Комисията за Магически игри и спортове при създаването й през 1750:
1. Въпреки че няма наложени граници за височината, на която могат да се издигат играчите по време на играта, той или тя не трибва да напускат очертанията на игрището. Ако играч премине очертанията, неговия или нейния отбор трябва да предаде коуфъла на противниковия отбор.
2. Капитана на отбора може да поиска ‘прекъсване’ като сигнализира на съдията. Това е единствения момент в които играчите могат да стъпят на земята по време на игра. Прекъсването може да се продължи до 2 часа ако играта е продължила пожече от 12. Незавръщане на отбора след изтичане на двата часа води до неговата дисквалификация.
3. Съдията може да свири наказателни удари на отборите. Гончията изпълняващ наказателния удар тръгва от централния кръг към зоната за отбелязване на гол. Всички играчи с изключение на противниковия пазач, трябва да стоят плътно назад докато се изпълнява наказателния удар.
4. Коуфъла може да бъде отнет от друг играч, но при никакви обстоятелства един играча не трябва да хваща части от тялото на друг играч.
5. В случай на нараняване, смени на играчите не се разрешават. Отбора ще продължи играта без контузения играч.
6. Магически пръчки могат да се вкарват на игрището, но при никакви условия не могат да се използват срещу противникови играчи, техните метли, съдията, която и да е от топките или срещу зрителите.
7. Куидича свършва само когато златният снич е уловен, или по взаимно съгласие на двамата капитани
Нарушения
Разбира се правилата са ‘създадени за да се нарушават’. Седемстотин нарушения при куидича са регистрирани от Комисията за Магически игри и спортове, и всички те са извършени по време на финала на първата Световна Купа през 1473. Пълния списък на нарушенията, обаче никога не е бил правен достояние на магьосническата общност. Според Комисията така може да се улесни появата на ‘нови идеи’ у вещиците и магьосниците.
1. Правото да се носи магическа пръчка по всяко време е прието от Международната Федерация на магьосниците през 1692, когато преследването на мъгъл е било в разгара си и магьосниците са планирали да се оттеглят в неизвестност.
Аз бях много щастлив да получа достъп до документацията свързана с тези нарушения, докато правех проучванията си за тази книга и мога да потвърдя, че публикуването им не би донесло нищо добро. Деветдесет процента от нарушенията в списъка са невъзможни докато забраната наложена върху използването на магически пръчки срещу противниковия отбор е в сила ( тази забрана е приета през 1538г. ). За повечето от останалите нарушения, спокойно може да се твърди, че не биха се сетили дори най-злите играчи, като например ‘да запалиш опашката на противникова метла’, ‘да атакуваш метлата на противника с тояга’, ‘да атакуваш противника с брадва’. Това не означава, че сегашните играчи на Куидич не нарушават правилата. По долу са дадени десет често срещани нарушения. Правилния Куидич термин за всяко нарушение е даден в първата колона.
Име - Важи за Описание
Бърборене - Всички играчи - Да хванеш опашката на противниковата метла за да забавиш или пречиш
Опетняване - Всички играчи - Да летиш с намерение да блъснеш
Оригване (Плюене) - Всички играчи - Да захванеш дръжките на метлата с цел промениш курса на противника
Bumphing - Само биячите - Да изпратиш Блъджера към тълпата, причинявайки спиране на играта, докато съдиите се спускат да предпазят зрителите. Използва се от безскруполни играчи за да попречат на противниковите Преследвачи да отбележат
Cobbing - Всички играчи - Прекалено използване на лакти срещу противника
Flacking - Само пазачите - Да провреш някоя част от тялото през обръча за да избиеш Куафъла навън. Пазача има право да пази обръча отпред а не отзад
Носене - Само гончиите - Да държиш ръка на топката докато тя минава през обръча ( Куафъла трябва да се хвърли )
Коуфъл-пукане - Само гончиите - Да се подправи Коуфъла, например да го пробиеш за да пада по-бързо или на зиг-заг
Сничване - Всички играчи - Който и да е друг играч, освен Търсача да хване Златния Снич
Потапяне - Само гончиите - Влизане в зоната за отбелязване на повече от един преслеедвач
Съдии
Да съдийстват игра на куидич е било някога задача само на най-смелите вещици и магьосници. Захариас Мъмпс ни казва, че съдия от Норфолк, наречен Циприан Йодл е умрял по време на приятелски мач между местни магьосници през 1357. Направилия магията така и не е открит, но се подозира че е бил някои от зрителите. Въпреки че няма доказани убийства на рефери от тогава насам, има няколко случая на промени на метли през вековете, като най-опасните са превръщанията на метлите на реферите в летекод, така че той или тя изчезват по средата на играта и се появяват месеци по-късно в пустинята Сахара. Комисията за магически игри и спортове издава стриктни правила относно мерките за сигурност отнасящи се за метлите на играчите и тези инциденти, за радост са изключително редки в момента.
Добрия рефер на Куидич трябва да бъде повече от експертен летец. Той или тя трябва да следи действията на 14 играчи едновременно и най-често срещаната контузия сред съдиите е разтежение на врата. На професионалните мачове съдията е асистиран от помощници, които стоят около игрището и следят да няма играчи или топки, които преминават външния периметър.
-- Глава 7 --
Отборите по куидич на Брирания и Ирландия
Необходимостта да се запази играта куидич в тайна от мъгълите принуждава Отделът за магически игри и спор да ограничи броя на срещите играни през годината. Докато аматьорските игри са разрешени се следват определени правила, професионалните отбори по куидич се ограничават на брой през 1674г., когато Лигата е създадена. Тринайсетте най-добри отбора по това време са избрани да се присъединят към Лигата, а останалите са помолени да се разпуснат. Тринайсетте отбора продължават да се състезават всяка година за Купата на Лигата.
Appleby Arrows
Апълбейски Стрели
Този североанглийски отбор е създаден през 1612г. Мантиите им са бледо сини с емблема на сребърна стрела. Феновете на Стрелите ще се съгласят, че най-славния час на техния тим е през 1932г., когато разбиват отбора Европейски шампион, тогава Врачанските Лешояди, в мач, който продължава шестнайсет дни при условия на гъста мъгла и дъжд. Старият обичай, на привържениците на клуба, да изстрелват стрели във въздуха от магическите си пръчки всеки път, когато гончиите им отбележат, е забранен от Отдела за магически игри и спорт през 1894г., когато една от тези стрели пронизва съдията, Нюгънт Потс, през носа. Традиция е ожесточеното съперничество между Стрелите и Уимбърнските Оси (виж по-долу).
Ballycastle Bats
Баликасълски Прилепи
Най-известния североирландски отбор е печелил Лигата по Куидич цели двайсет и седем пъти до днес, което го прави втория най-успешен в историята. Прилепите носят черни мантии с червени прилепи през гърдите. Техният талисман, Барни Плодовия Прилеп, също така е добре познат като участник в рекламата на Butterbeer. (Барни казва: Аз съм само прилепче пред Butterbeer!)
Caerphilly Catapults
Карфилски Катапулти
Уелските Катапулти, формирани през 1402г., носят мантии с вертикални раета от светло зелено и алено. Тяхната бележита клубна история включва осемнайсет покорявания на Лигата и знаменит триумф на финала за Европейската Купа от 1956г., когато разбиват норвежките Карасьоски Акули. Трагичната смърт на техния най-известен играч, Опасния Дей Ливелин, който е изяден от Химера*, докато е на почивка в Микена, Гърция, е повод за Ден на национален траур за всички вещици и магьосници в Уелс. Възпоменателния медал Опасния Дей сега се присъжда в края на всеки сезон на играча от Лигата, който е поел най-вълнуващите и дръзки рискове по време на играта.
*Химера - необикновено гръцко чудовище с лъвска глава, тяло на коза и драконова опашка. (бел.пр.)
Chudley Cannons
Чъдлийски Топове
Много хора смятат, че дните на слава за Чъдлийските Топове са приключили, но техните предани фенове живеят с надеждата за възраждане. Топовете са печелили Лигата двайсет и един пъти, но последният път, когато успяват е през 1892г. и тяхната игра през последния век е изгубила блясъка си. Чъдлийските топове носят светло оранжеви мантии с изрисувано летящо гюле и двойно "С" в черно. Мотото на отбора е променено през 1972г. от: "Ние ще спечелим" на "Нека всички сключим пръсти и се надяваме на най-доброто".
Falmouth Falcons
Фалмутски Соколи
Соколите носят тъмно сиви и бели мантии с извезана глава на сокол на гърдите. Соколите са известни със своята груба игра, слава потвърдена от световно-известните им биячи Кевин и Карл Брадмур, които играят за клуба от 1958 до 1969г., чието лудо поведение довежда до не по-малко от четиринайсет временни отстранявания от игра от Отдела за магически игри и спорт. Клубното мото е: "Нека победим, но ако не успеем, нека счум няколко глави!".
Holyhead Harpies
Холихедски Харпии
Холихедските харпии са много стар уелски отбор (основан 1203г.) - уникален сред останалите куидични отбори по света, защото винаги се е състоял само от вещици. Екипите на Харпиите са тъмно зелени с златен нокът върху гърдите. Разбиването на Хайделбергските Хрътки през 1953г. е широкопризната за една от най-добрите куидични игри виждани някога. Битката се води седем дни, играта е доведена до край с зашеметяващо хващане на снича от търсачката на Харпиите Глинис Грифит. Капитанът на Хрътките Рудолф Бранд забележително е свален от метлата си в края на мача и той предлага брак на съперничката си Гвендулин Морган, бутнала с нейната Чистометка пет.
Kenmare Kestrels
Кенмърски Керкенези
Този ирландски отбор е основан 1291г. и е известен по света с духовитите демонстрации на талисманите си - леприкони и с изпълненията на арфа от поддръжниците си. Керкенезите носят изумрудено зелени мантии с две жълти "К" опрени гръб в гръб върху гърдите. Дарън О'Хер, Керкенезки пазач 1947-60г., е капитан на Ирландския национален отбор три пъти и е уважаван за изработването на Chaser Hawkshead Attacking Formation (виж част десета).
Pride of Portree
Гордоста на Портрии
Този отбор произлиза от Скейските острови, където е основан през 1292г. "Гордостите", както са познати на феновете си, носят тъмно лилави мантии с златна звезда на гърдите. Най-известния им гончия, Катриона МакКормак, е капитан на отбора при две спечелвания на Лигата през 1960г. и играе за Шотландия трийсет и шест пъти. Н
Еволюцията на летящите метли
Все още не е открито заклинание даващо възможност на магьосниците да летят в човешка форма. Малцината зоомагове, които се трансформират в крилати създания могат да се насладят на полета, но те са рядкост. Вещица или магьосник, който или която, може да се трансформира в прилеп може да полети, но имайки прилепски мозък, разбира се, забравят къде са искали да отидат в момента, в който литнат. Левитацията е всеизвестна, но нашите предшественици не са се задоволили с висенето на пет стъпки от земята. Искали да летят като птици, но без неудобството от израстване на пера. Толкова сме привикнали в наши дни с факта, че всяко магьосническо домакинство в Британия притежава, поне една летяща метла, че рядко се спираме да се замислим защо. Защо трябваше обикновената метла да стане единствения легално позволен предмет като средство за магьоснически транспорт? Защо ние от запада не заимствахме килимчетата, толкова любими на нашите източни братя? Защо ние не избрахме да правим летящи каци, летящи кресла, летящи вани - защо метли? Достатъчно умни за да разберат, че тяхните съседи-мъгъли, ще искат да използват техните сили, ако знаят пълното им значение, вещиците и магьосниците решават да ги крият много преди Международната конвенция за магическа секретност да започне да действа. Ако са искали да скрият възможностите за летене в техните домове, е било нужно да е нещо дискретно, нещо лесно за криене. Метлата била идеална за тази цел, не изисква обяснения, не са нужни извинения, ако бъде намерена от мъгъли, тя е лесно преносима и евтина. Въпреки това, първите метли омагьосани за летене имали неудобства.
Записите показват, че вещици и магьосници в Европа са използвали метли още през 962г. сл. Хр. Немски ръкопис, хвърлящ светлина върху този период, ни показва трима магьосника слизащи от метлите си с изписана силна болка върху техните лица. Гърти Лохрин, шотландски вълшебник, пишещ през 1107г., разказва за: "треска забита в задника и издути хемороиди, от които страда след кратко летене с метла от Монтриоз до Арброт".
Средновековна метла изложена в Музея за Куидич в Лондон ни позволява да вникнем в дискомфорта на Лохрин (виж фиг. А). Дебела чвореста дръжка от нелакиран ясен, с лескови клонки привързани примитивно накрая, тя нито е удобна, нито аеродинамична. Заклинанията приложени върху нея са също така първични: може да се движи само напред на една скорост, изкачва се, слиза и спира.
Докато магьосническите фамилии тогава си правели собствени метли, се появяват множество изменения в скоростта, комфорта и таксите за пренасяне на стока, достъпни за тях. Както и да е, през двайсти век, магьосниците се научават да си разменят услуги и така опитните производители на метли могат да ги разменят за елексирите, които неговият съсед може да прави по-добре от него. Метлите, веднъж станали по-удобни, са използвани и за удоволствие, не само като начин за придвижване от точка А до точка Б.
-- Глава 2 --
Древните игри с метли
Спортовете с метли се появяват почти веднага, щом метлите са достатъчно напреднали за да позволяват на летците да завиват под ъгъл и да променят скоростта и височината. Ранните писания и картини ни дават някаква представа за игрите, които нашите предци са играли. Някои от тях не просъществували дълго, други оцелели или се видоизменили в спортовете, които познаваме днес. Прочутото ежегодно надбягване с метли в Швеция води началото си от десети век. Летците се състезавали от Копърбърг до Арджеплог, разстояние от незначителните почти триста мили. Курсът минава направо през резервата за дракони и големият сребърен трофей е оформен като Swedish Short-Snout (вид дракон). В наши дни това е международно събитие и магьосници от всички националности се събират в Копърбърг за да окуражът стартиращите, после се магипортират до Арджеплог да поздравят оцелелите.
Известната картина "Gunther der Gewaltig ist der Gewinner" (Гюнтер Жестокия е победителят), датирана от 1105г., ни показва древната немска игра Stichstock (пробождам пън - букв.пр.). Висок двадест стъпки дънер е покрит с напълнен с въздух мехур от дракон. Един играч на метла има за задача да пази мехура. Пазачът е завързан към дънера с въже около неговия или нейния кръст,, така че той или тя не може да лети на повече от десет крачки от него. Останалите играчи трябва да летят около мехура и да се опитат да го пробият със специално заострения край на метлите си. На пазача е разрешено да ползва пръчката си за да отблъсква атаките. Играта приключва, когато мехурът е успешно прободен или ако пазачът успее да отстрани с магия всички противници или не рухне от умора. Stichstock отмира през четиринадесети век. В Ирландия играта Aingingein процъфтява, тема е на много ирландски балади (легендарния магьосник Фингъл Безстрашния се предполага, че е бил шампион по Aingingein). Последователно играчите си подават dom, или топка (всъщност жлъчен мехур от козел), движейки се бързо през поредица от горящи каци поставени високо във въздуха върху кокили. Dom-ът трябва да бъде запратен през последната каца. Играчът, който успее да го хване за най-бързо време, без да се подпали по пътя, е победител.
Шотландия е родното място на, вероятно най-опасната от всички, игра с метли - Creaothceann. Играта е обрисувана в трагичната келтска поема от единадесети век, оригиналната версия, на която каза в превод:
Играчите се събират, дванадесет доблестни сърцати мъже, привързани към техните котли, стоят приготвени да полетят.
При сигналът на рога те бързо се отделят от земята, но десет от тях са орисани да загинат.
Играчите на Creaothceann носят котел привързан към главата. При сигнала на рог или барабан, политат нагоре към множество омагьосани камъни и скални късове, които кражът на стотици стъпки над игрището и стрмглаво тръгват надолу към земята. Играчите се движат наокло опитвайки се да уловят, колкото се може повече камъни в котлите си. Считана от много шотландски магьосници за най-висш изпит за мъжество и кураж, играта се радва на голяма популярност през средните векове, въпреки огромната бройка загинали. Creaothceann е обявена за незаконна през 1762г., и макар че Магнус "Вдлъбнатата глава" МакДоналд оглавява кампания за възобновяването й през 1960г., Министерството на Магията отказва да вдигне забраната.
Shuntbumps е популярна в Девон, Англия. Това е груба форма на турнир, единствената цел е да свалиш, колкото се може повече играчи от метлите им, последният, който остане върху метлата си, печели.
Swivenhodge тръгва от Херфордсшир. Подобна на Stichstock, тази включва надут мехур, обикновено от прасе. Играчите седят обратно на метлите си и удрят мехура заднишком, нападат напреко през отбраната с клончестия край на метлите си. Първият, който пропусне дава на противника си точка. Който пръв достигне педесет точки е победител.
Swivenhodge все още се играе в Англия, макар че, никога не постига особено широка популярност; Shuntbumps оцелява единствено като детска игра. Обаче, при блатото Куидрич, е създадена игра, която един ден става най-популярната в магьосническия свят.
-- Глава 3 --
Играта от блатото Куидрич
Hие дължим познанията си за първичното начало на куидича от записките
на вещицата Герти Кедъл, която живяла на брега на блатото Куидрич през
единадесети век. За наше щастие тя си е водила дневник, който сега е в
Музея за Куидич в Лондон. Експертите са превели написаното по-долу от
лошо звучащия саксонски в оригинал:
Вторник. Горещо. Тази група отвъд блатото отново са над него. Играят
глупава игра върху метлите си. Голяма кожена топка падна в зелките ми.
Омагьосах мъжа, който дойде за нея. Исках да видя да лети с колене
върху гърба, дебелата космата свиня.
Вторник. Влажно. Излезнах до блатото да си набера коприва. Идиотите на
метли отново играеха. Погледах ги за малко иззад една скала. Имат нова
топка. Подхвърлят си я един на друг и се опитват да я вкарат сред
дърветата в другия край на езерото. Безсмислени глупости.
Вторник. Ветровито. Гуеног дойде да пием чай от коприва, после ме
покани на разходка. Завършихме гледайки тези тъпоглавци играещи играта
си. Онзи голям шотландски вълшебник от върха на хълма беше там. Сега те
имаха два големи тежки камъка летящи наоколо, опитвайки се да ги
съборят от метлите. За нещастие не се случи, докато бях там. Гуеног ми
сподели, че тя самата често играе. Прибрах се вкъщи възмутена.
Тази извадка ни разкрива много повече, отколкото Герти Кедъл може да
предполага, доста далеч от факта, че тя знае името само на един ден от
седмицата. Първо, топката, която пада в нейната зелева градина,
направена от кожа е съвременния куофъл - естествено, надутият мехур
използван в други игри от това време, би бил труден за прецизно
хвърляне, особено във ветровито време. Второ, Герти ни казва, че мъжете
се "опитват да я вкарат сред дърветата в другия край на блатото" -
вероятно ранна форма на головите стълбове. Трето, тя ни дава бегъл
поглед върху предшествениците на блъджърите. Много интересно е
присъствието на "голям шотландски вълшебник". Може ли той да е бил
играч на Creaothceann? Била ли е неговата идея да омагьоса големи
камъни, летящи опасно около игрището, вдъхновена от скалните късове
използвани в родната му игра?
По-нататък не откриваме нищо споменаващо за спорта игран на блатото
Куидрич, докато век по-късно магьосника Гуудуин Неен вдига перото си за
да пише на норвежкия си братовчед Олаф. Неен живее в Йоркшир, което
показва разпространението на спорта в Британия сто години след като
Герти Кедъл го споменава за първи път. Писмото на Неен се съхранява в
архивите на норвежкото Министерство на Магията.
Скъпи, Олаф,
как си? Аз съм добре, макар че Гунхилда е хванала змейска шарка.
Присъединихме се към духовитата игра куидич миналата събота вечер,
горката Гунхилда не беше в състояние да играе като хващач и трябваше да
я заменим с Радулф Черния ковач. Отборът от Илклей играя добре, но това
не ни притесни, бяхме тренирали здраво цял месец и отбелязахме
четиресет и две точки. Радулф го удари блуудър в главата, защото
старият Уга не беше достатъчно бърз с неговата тояга. Новите голови
каци работят добре. По три във всеки край върху кокили, Онафром
кръчмарката ни ги даде. Тя ни черпи цяла вечер с безплатна медовина,
защото спечелихме, естествено. Гунхилда беше много ядосана, защото се
прибрах късно. Тябваше да се измъкна от двойка гадни jinxes, но сега
вече разполагам с пръстите си отново.
Пращам ти това по най-добрата сова, която имам,
надявам се, че ще се справи.
Твой братовчед,
Гуудуин.
Тук виждаме колко много се е развила играта за столетие. Жената на
Гуудуин е трябвало да играе "хващач" - вероятно старото наименование на
гончия. Блуудърът (безсъмнено блъджър), който удря Радулф Черния ковач,
е трябвало да бъде избит от Уга, който очевидно е играел бияч, тъй като
е носел тояга. Головите стълбове не са вече дървета, а каци върху
кокили. Все пак един решаващ елемент от играта все още липсва: златния
снич. Прибавянето на четвъртата топка за куидич не се случва до средата
на тринадесети век, след което той се появява по странен начин. Гоблен
ни разкрива факта, че сниджът често е бил смачкван от човека, който го
хваща. В последната част на гоблена виждаме магьосник, който е хванал
сниджът и ни показва птичето пъхнато в златна торбичка.
Ловенето на сниджът е било осъждано много пъти. Всеки здравомислещ
магьосник трябва да е възмутен от унищожението на тази миролюбива малка
птичка в името на спорта. Още повече, че ловът на сниджът, който
обикновено се случвал през деня, позволява на мъгълите да наблюдават
преследване на метли, повече от което и да е друго. Все пак,
Магьосническият съвет на времето не успява да обуздае набиращият
популярност спорт, изглежда, че Съветът е видял малка грешка в него,
която и ние ще видим.
-- Глава 4 --
Пристигането на златния снич
От ранните 1100с, ловът на Снича е бил популярен сред много вещици и
магьосници. Златния Сниджет (виж фиг.B) днес е защитен вид, но на
времето златните Сниджети били обитавали предимно северна Европа, те са
считани за трудни за засичане от мъгали заради склонноста им към криене
и високата им скорост на летене.
Миниятюрния размер на Снича, събран с неговата забележителна ловкост
във въздуха и галант за избягване на хищници, предават презтиш на
мъгьосниците които го хванант.
Тъкан от 12-ти век запазена в музея на Куидича показва групова
постановка за хващането на Снича. В 1-ва част на постановката,
няколко ловци носят мрежи, други използват магически пръчки и все пак
все още има други опитващи се да хванат Сниджета с голи ръце. Ловът на
Сниджета най накрая пресича пътя си с Куидича през 1269г. в игра
посещавана от шефа на магьосниците самият съветник Барберус Браге.
Ние знаем това, защото имаме свидетелство изпратено от мадам Модести
Рабнот от Кент до нейната сестра Пруденс в Абърдийн (това писмо е също
така изложено в музея на спорта Куидич). Според мадам Рабнот, Брег
купил клетка със Снича и казал на събраните играчи, че ще награди с
150 галеона играча, който го хване по време на игара. Мадам Рабнот
обеснява какво е станало след това:
Играчите се издигнаха като един във въздуха,игнорираики куофъла и
избяквайки блъджърите.Двамата пазачи изоставиха голото стълбище и се
присъединиха към преследването.Горкият малък снич,стрелкаше се
нагоре и надолу по игрището,търсейки възможност да избяга,но
магьосниците тълпата принудително го задържаха с Отблъскващо
заклинание.Е знаеш какво мисля за преследването на снича и
каква ставам,когато адреналина ми се покачи.Изтичах на игрището и
изкрещях:
Съдия Брадж,това не е спорт!Пуснете снича на свобода и ни оставете
да гледаме благородната игра куидич,за която всички сме дошли!"Ще
повярваш ли ,всички ми се присмяха и ме оградиха с колове като в
клетка.Е,аз побеснях от яд,наистина побеснях.Когато горкият малък
снич прелетя край мен му направих призоваваща магия.Знаеш колко е
добра моята призоваваща магия,разбира се,не беше лесно да се
прицеля,не и докато се опитвах да се кача на метла.Малкото птиче бързо
долетя в моята ръка.Натъпках го в робота си и побягнах като
луда.Е,заловиха ме,но не и преди да прелетя тълпата и да освободя
снича.Съдията Брадж беше много ядосан и за момент си помислих,че ще
свърша като рогата жаба или по-лошо,но за щастие неговите съветници го
успокоиха и се отървах само с глоба от десет галеона за прекъсване на
играта.Разбира се,никога през живота си не съм имала десет галеона и
така изгубих старата къща.
Скоро ще дойда да живея при теб,за щастие няма да взема хипогрифа.И ще
ти кажа,съдията Брадж загуби моя глас,ако имам право на такъв.
Твоя обична сестра:
Модести
Смелите действия на мадам Рабнот може да са спасили един Сниджет, но тя
неможе да спаси всичките. Идеята на ръководителя Брег завинаги
променила същноста на Куидича. Златните Сниджети скоро били пускани по
време на всички игри на Куидич, един играч от всеки отбор (ловец) имал
за задача да го хване сам. Когато птицата бъде убита играта свършва и
отбора на ловеца бива надраден с допълнителни 150 точки. В памет на
обещанието от ръководителя Брег печелившия отбор печели 150 галеона.
Тълпата се заемала да пази Сниджета използваики отблъскващи заклинания,
това е споменато от мадам Рабнот.
В средата на следващия век броят на златните Сниджети намалял толкова
много, че магьосническият съвет, който в момента бил воден от
значително повече осведомената Елфрида Клаг, направил Сниджета защитен
вид, правеики незаконно убиването му и узползването му в играта на
Кудич. Скромната уговорка на Рабнот относно Сниджета била уснована в
Самърсет и търсенето на заместник на птицата за продължаване на играта
на Куидич било налудничево.
Изобретяването на златния снич е било поверено на магьосника Боуман
Райт от Годрик Холоу. Докато всички отбори по Куидич в страната се
опитвали да намерят заместник на прицата, Райт, който бил умел
магьосник-ковач се заел със задачата по създаването на топка, която
копира държанието и стереотипите за летене на Сниджета. Това, че е
успял да го създаде перфектно в чиста форма е ясно от многото свитъци и
пергаменти, които оставил след смърта си (които сега са притежание на
колекционер), отчитайки поръчките, които получавал от цялата страна.
Златния снич както Боуман наричал своето изобретение, било топка с
размерите на орех, с точното тегло на Сниджета. Неговите званливи крила
имали ротативни съединения като Сниджета, правеики го способен да си
сменя посоката със светклавична скорост и точноста на неговия жив
модел. Не като Сниджетите, но все пак сничовете били омагьосани да
остават в границите на игрището. Представянето на златния снич може да
се каже, че е завършило процесът, който е почнал преди 300г на игрището
Куирдич Марш. Куидичът бил роден.
-- Глава 5 --
Предпазни мерки срещу мъгълите
Магьосникът Захариас Мъмпс е написал първото пълно описание на играта куидич през 1398. Той започнал като наблегнал колко важни са предпазните мерки срещу мъгълите докато се играе играта: ”Избираме необитавани (изоставени) места далеч от мъгълските селища като се уверяваме че няма да бъдем видени след като излетим с метлите си. Магиите срещу мъгъли са полезни единствено ако ще се прави постоянен стадион. Препоръчително е да се играе през ноща. ”Ние достигнахме до заключението че отличните идеи на пра-дедите ни не винаги са спазвали правилата наложени от министерството на магията който забранили всякаква игра на куйдич на 50 мили (80 километра) от населени места през 1362. Но интереса към играта се увеличил рязко и министерството намерило за необходимо да увеличи забраната през 1368, като забранила играта на по-малко от сто 100 мили. През 1419 министерството издало световно известния указ, че куидичът не трябва да бъде игран „до местоположение където има и най-малката вероятност мъгъл да гледа или ще гледаме колко добре може да играе всеки прекрачил закона докато е прикован в някоя тъмница”.
Както всеки магьосник на ученическа възраст знае, това че летим на метли е сигурно най-неприятната ни тайна. Нито една от илюстрациите на мъгъл на една вещица не е завършена без метла колкото и абсурдни и да са тези рисунки (на нито една от изобразените от мъгъли метли не може да се задържиш дори и за момент), те ни напомнят че сме небрежни от много векове насам и че метли и магия са два доста не свързващи се термина в мъгълското подсъзнание.
Злополуките не спряха да се нижат през вековете докато Интернационалната организация с цел опазване на магията в тайна през 1692 обвиняват Министерството на магията като главен виновник за последствията от магическия спорт в забранена територия. Това подпомогнало за основаваненето на Отдел за магически игри и спортове. Куидични отбори, които отказвали да спазват законите на министерството били принудени да се оттеглят. Най-точен пример за това са Банчори Бангърс, шотлански отбор, който бил принуден да се оттегли не само заради лошата си игра както и заради празненствата им след мач. След техния мач през 1814 срещу Апълбейските стрели (погледни глава седма) Бангърс не само позволили на блъджарите си да излетят на някъде в тъмнината, но и отвлекли Хербриден Блек за талисман на отбора. Министерството на магията ги отстранило принудително докато летели над Инвернес и Банчори Бангърс никога не играли отново.
В наши дни куидичните отбори пътуват до стадиони, които са специално оборудвани от Отдела за магически игри и спорт, който се е погрижил с доста предпазни мерки срещу мъгълите. И както е казал Захариас Мъмпс най-безопасните места за куидич са на необитавани места.
-- Глава 6 -- 1 ЧАСТ
Промени в куидича след XIV век
Игрище
Закарайъс Мъмпс описва игрището от XIV век като овал с дължина 150 и ширина 55 метра, в средата с малък кръг (с диаметър около 60 сантиметра). Мъмпс казва, че съдията (или, както се е казвало по онова време, куидиреферът) е донасял четирите топки в този централен кръг, докато 14-те играчи стояли около него. В момента, в който топките бивали пуснати (куофълът се е хвърлял от съдията; виж "Куофъл" по-долу), играчите литвали във въздуха. По времето на Мъмпс головите врати все още представлявали големи кошове върху стълбове.
През 1883 г. спират да използват кошовете за отбелязване на голове, заменяйки ги със съвременните голови стълбове с обръчи - изобретение, описано в "Пророчески вести" от онова време (виж по-долу). Игрището за куидич не се е променяло оттогава.
‘Върнете ни кошовете!’
Такъв вопъл на дадоха играчите на куидич в цялата страна, когато снощи се разбра, че Отделът за магически игри и спортове е решил да изгори кошовете, използвани векове за вкарване на голове в куидича.
"Не преувеличавайте, няма да ги горим" - каза снощи един раздразнен представител на отдела, когато го помолихме за коментар. "Може би сте забелязали, че кошовете пристигат с различни размери. Разбрахме, че е невъзможно да стандартизираме размера на кошовете, за да направим головите стълбове еднакви в цялата страна. Сигурно можете да схванете, че това е въпрос на справедливост. Искам да кажа, че около Барнтън има един отбор, който е сложил такива миниатюрни кошчета на головите стълбове за противниците си, че в тях не може да се вкара и гроздово зърно. А от тяхната страна имат едни грамадански плетени кошове като висящи пещери. Не може така. Решихме да има установен размер на обръча и това е. Всичко ще бъде добре и честно."
В този момент представителят на отдела бе принуден да се оттегли под градушка от кошове, хвърляни от разгневените демонстранти, събрали се в залата. Макар по-късно да обвиниха таласъми-подстрекатели за настъпилите размирици, няма никакво съмнение, че любителите на куидича в цяла Британия тази нощ скърбят за края на играта такава, каквато я знаем.
"Няма да е същото без кошове", каза тъжно един червенобуз стар магьосник. "Помня, 'га бях младеж, обичахме да ги палим на майтап по време на мача. Не мо'еш напра'и същото с обръчите. 'Сичката забава си отива."
Пророчески вести, 12 февруари 1883"
Съвременният коуфъл има диаметър 30 сантиметра и няма шевове. За пръв път е бил боядисан в червено през зимата на 1711 г. след игра, в която проливният дъжд го правел неразличим от калната земя всеки път, щом паднел на нея. Също така, гончиите се дразнели все повече от нуждата постоянно да пикират към земята, за да вземат коуфъла всеки път, когато пропуснели да го уловят и така, малко след промяната на цвета на коуфъла, на магьосницата Дейзи Пенифоулд и хрумнало да омагьоса куофъла така, че когато го изпуснат, той да пада бавно към земята, та гончиите да могат да го хванат във въздуха. "Коуфълът на Пенифоулд" се използва до наши дни.
Топки
* Коуфалът
Както знаем от дневника на Герти Кедъл, коуфалът от най-ранни времена се състои от кожа. Единствен от четирите топки за куидич, коуфалът първоначално не е бил омагьосан, а е бил само закърпена кожена топка, често с дръжка (виж фиг. Д), тъй като е трябвало да се хваща и хвърля само с една ръка. Някои по-стари коуфали имат дупки за пръстите. След откритието на Грипинг Чармс през 1875 г. обаче дръжките и дупките са станали ненужни, тъй като гончията може да държи топка за една ръка с омагьосана кожа без подобни помощни средства.
* Блъджърът
Първите блъджъри са били, както сме ги виждали, летящи скали и по времето на Мъмпс те почти са се превърнали в скали, издялани до формата на топка. Те обаче са имали един важен недостатък: те са можели да бъдат счупени от магически подсилените бухалки на биячите от XV в. и в този случай всички играчи ще бъдат преследвани от летящ чакъл до края на играта.
Вероятно точно поради тази причина някои отбори по Куидич започнаха да експериментират с метални блъджъри в началото на XVI век. Агата Чъб – експерт по древни магически артефакти, е идентифицирала най-малко 12 оловни блъджара от този период, открити и в ирландски торфени блата, и в английски блата. „Несъмнено това са блъджъри, а не гюлета”, пише тя.
Слабата назъбеност на магически подсилените бухалки на биячите е видима и човек може да види отличителните белези на изработка от магьосник (за разлика от мъгъл) – гладкостта на линия, перфектната симетрия. Окончателната следа беше фактът, че всеки един от тях профуча покрай моята читалня и се опита да ме събори на земята, след като е пуснат от кутията си.
Накрая кожата беше определена като твърде мека, за целта на производството на блъджър (всяка грапавина върху блъджъра ще се отрази върху способността му да лети в права посока). В днешни дни всички блъджъри са направени от желязо. Те са 10 инча (25 сантиметра) в диаметър.
Блъджърите са омагьосани така, че да преследват играчи безразборно. Ако бъдат оставени сами, те ще атакуват играча, който е най-близко до тях. Следователно, задачата на биячите е да отпрати блъджърите колкото се може по-далече от своя отбор.
* Златният снич
Златният снич е с големината на орех, какъвто е бил и златният Снич. Той е омагьосан, за да избягва да бъде хванат колкото се може по-дълго. Има една история, че един златен снич успял да избяга да бъде уловен 6 месеца на Бодмин Мур през 1884 г., като и двата отбора накрая се отказали, възмутени от тяхното слабо представяне като търсачи. Корнуолските магьосници, които са запознати с местността, настояват, че и до днес сничът все още живее необезпокояван из тресавището, въпреки че не мога да потвърдя тази история.
* Търсача
Обикновено най-леките и бързи летци, търсачите трябва да притежават остър поглед и да могат да летят с една ръка или съвсем без ръце. Поради голямата им значимост за цялостния изход от играта, защото улавянето на снича води до измъкване на победата от челюстите на врага, търсачите са най-честите мишени за фаулиране от противниковите играчи. Наистина позицията на търсача е съпроводена с много слава и блясък , защото те са традиционно най-добрите летци на терена, но това е и позицията на която се получават най-тежките контузии. ‘Свали Търсача’ е първото правило в ‘Библия на победителите’ от Брутус Скримджър.
-- Глава 6 -- 2 ЧАСТ
Правила
Следните правила са одобрени от Комисията за Магически игри и спортове при създаването й през 1750:
1. Въпреки че няма наложени граници за височината, на която могат да се издигат играчите по време на играта, той или тя не трибва да напускат очертанията на игрището. Ако играч премине очертанията, неговия или нейния отбор трябва да предаде коуфъла на противниковия отбор.
2. Капитана на отбора може да поиска ‘прекъсване’ като сигнализира на съдията. Това е единствения момент в които играчите могат да стъпят на земята по време на игра. Прекъсването може да се продължи до 2 часа ако играта е продължила пожече от 12. Незавръщане на отбора след изтичане на двата часа води до неговата дисквалификация.
3. Съдията може да свири наказателни удари на отборите. Гончията изпълняващ наказателния удар тръгва от централния кръг към зоната за отбелязване на гол. Всички играчи с изключение на противниковия пазач, трябва да стоят плътно назад докато се изпълнява наказателния удар.
4. Коуфъла може да бъде отнет от друг играч, но при никакви обстоятелства един играча не трябва да хваща части от тялото на друг играч.
5. В случай на нараняване, смени на играчите не се разрешават. Отбора ще продължи играта без контузения играч.
6. Магически пръчки могат да се вкарват на игрището, но при никакви условия не могат да се използват срещу противникови играчи, техните метли, съдията, която и да е от топките или срещу зрителите.
7. Куидича свършва само когато златният снич е уловен, или по взаимно съгласие на двамата капитани
Нарушения
Разбира се правилата са ‘създадени за да се нарушават’. Седемстотин нарушения при куидича са регистрирани от Комисията за Магически игри и спортове, и всички те са извършени по време на финала на първата Световна Купа през 1473. Пълния списък на нарушенията, обаче никога не е бил правен достояние на магьосническата общност. Според Комисията така може да се улесни появата на ‘нови идеи’ у вещиците и магьосниците.
1. Правото да се носи магическа пръчка по всяко време е прието от Международната Федерация на магьосниците през 1692, когато преследването на мъгъл е било в разгара си и магьосниците са планирали да се оттеглят в неизвестност.
Аз бях много щастлив да получа достъп до документацията свързана с тези нарушения, докато правех проучванията си за тази книга и мога да потвърдя, че публикуването им не би донесло нищо добро. Деветдесет процента от нарушенията в списъка са невъзможни докато забраната наложена върху използването на магически пръчки срещу противниковия отбор е в сила ( тази забрана е приета през 1538г. ). За повечето от останалите нарушения, спокойно може да се твърди, че не биха се сетили дори най-злите играчи, като например ‘да запалиш опашката на противникова метла’, ‘да атакуваш метлата на противника с тояга’, ‘да атакуваш противника с брадва’. Това не означава, че сегашните играчи на Куидич не нарушават правилата. По долу са дадени десет често срещани нарушения. Правилния Куидич термин за всяко нарушение е даден в първата колона.
Име - Важи за Описание
Бърборене - Всички играчи - Да хванеш опашката на противниковата метла за да забавиш или пречиш
Опетняване - Всички играчи - Да летиш с намерение да блъснеш
Оригване (Плюене) - Всички играчи - Да захванеш дръжките на метлата с цел промениш курса на противника
Bumphing - Само биячите - Да изпратиш Блъджера към тълпата, причинявайки спиране на играта, докато съдиите се спускат да предпазят зрителите. Използва се от безскруполни играчи за да попречат на противниковите Преследвачи да отбележат
Cobbing - Всички играчи - Прекалено използване на лакти срещу противника
Flacking - Само пазачите - Да провреш някоя част от тялото през обръча за да избиеш Куафъла навън. Пазача има право да пази обръча отпред а не отзад
Носене - Само гончиите - Да държиш ръка на топката докато тя минава през обръча ( Куафъла трябва да се хвърли )
Коуфъл-пукане - Само гончиите - Да се подправи Коуфъла, например да го пробиеш за да пада по-бързо или на зиг-заг
Сничване - Всички играчи - Който и да е друг играч, освен Търсача да хване Златния Снич
Потапяне - Само гончиите - Влизане в зоната за отбелязване на повече от един преслеедвач
Съдии
Да съдийстват игра на куидич е било някога задача само на най-смелите вещици и магьосници. Захариас Мъмпс ни казва, че съдия от Норфолк, наречен Циприан Йодл е умрял по време на приятелски мач между местни магьосници през 1357. Направилия магията така и не е открит, но се подозира че е бил някои от зрителите. Въпреки че няма доказани убийства на рефери от тогава насам, има няколко случая на промени на метли през вековете, като най-опасните са превръщанията на метлите на реферите в летекод, така че той или тя изчезват по средата на играта и се появяват месеци по-късно в пустинята Сахара. Комисията за магически игри и спортове издава стриктни правила относно мерките за сигурност отнасящи се за метлите на играчите и тези инциденти, за радост са изключително редки в момента.
Добрия рефер на Куидич трябва да бъде повече от експертен летец. Той или тя трябва да следи действията на 14 играчи едновременно и най-често срещаната контузия сред съдиите е разтежение на врата. На професионалните мачове съдията е асистиран от помощници, които стоят около игрището и следят да няма играчи или топки, които преминават външния периметър.
-- Глава 7 --
Отборите по куидич на Брирания и Ирландия
Необходимостта да се запази играта куидич в тайна от мъгълите принуждава Отделът за магически игри и спор да ограничи броя на срещите играни през годината. Докато аматьорските игри са разрешени се следват определени правила, професионалните отбори по куидич се ограничават на брой през 1674г., когато Лигата е създадена. Тринайсетте най-добри отбора по това време са избрани да се присъединят към Лигата, а останалите са помолени да се разпуснат. Тринайсетте отбора продължават да се състезават всяка година за Купата на Лигата.
Appleby Arrows
Апълбейски Стрели
Този североанглийски отбор е създаден през 1612г. Мантиите им са бледо сини с емблема на сребърна стрела. Феновете на Стрелите ще се съгласят, че най-славния час на техния тим е през 1932г., когато разбиват отбора Европейски шампион, тогава Врачанските Лешояди, в мач, който продължава шестнайсет дни при условия на гъста мъгла и дъжд. Старият обичай, на привържениците на клуба, да изстрелват стрели във въздуха от магическите си пръчки всеки път, когато гончиите им отбележат, е забранен от Отдела за магически игри и спорт през 1894г., когато една от тези стрели пронизва съдията, Нюгънт Потс, през носа. Традиция е ожесточеното съперничество между Стрелите и Уимбърнските Оси (виж по-долу).
Ballycastle Bats
Баликасълски Прилепи
Най-известния североирландски отбор е печелил Лигата по Куидич цели двайсет и седем пъти до днес, което го прави втория най-успешен в историята. Прилепите носят черни мантии с червени прилепи през гърдите. Техният талисман, Барни Плодовия Прилеп, също така е добре познат като участник в рекламата на Butterbeer. (Барни казва: Аз съм само прилепче пред Butterbeer!)
Caerphilly Catapults
Карфилски Катапулти
Уелските Катапулти, формирани през 1402г., носят мантии с вертикални раета от светло зелено и алено. Тяхната бележита клубна история включва осемнайсет покорявания на Лигата и знаменит триумф на финала за Европейската Купа от 1956г., когато разбиват норвежките Карасьоски Акули. Трагичната смърт на техния най-известен играч, Опасния Дей Ливелин, който е изяден от Химера*, докато е на почивка в Микена, Гърция, е повод за Ден на национален траур за всички вещици и магьосници в Уелс. Възпоменателния медал Опасния Дей сега се присъжда в края на всеки сезон на играча от Лигата, който е поел най-вълнуващите и дръзки рискове по време на играта.
*Химера - необикновено гръцко чудовище с лъвска глава, тяло на коза и драконова опашка. (бел.пр.)
Chudley Cannons
Чъдлийски Топове
Много хора смятат, че дните на слава за Чъдлийските Топове са приключили, но техните предани фенове живеят с надеждата за възраждане. Топовете са печелили Лигата двайсет и един пъти, но последният път, когато успяват е през 1892г. и тяхната игра през последния век е изгубила блясъка си. Чъдлийските топове носят светло оранжеви мантии с изрисувано летящо гюле и двойно "С" в черно. Мотото на отбора е променено през 1972г. от: "Ние ще спечелим" на "Нека всички сключим пръсти и се надяваме на най-доброто".
Falmouth Falcons
Фалмутски Соколи
Соколите носят тъмно сиви и бели мантии с извезана глава на сокол на гърдите. Соколите са известни със своята груба игра, слава потвърдена от световно-известните им биячи Кевин и Карл Брадмур, които играят за клуба от 1958 до 1969г., чието лудо поведение довежда до не по-малко от четиринайсет временни отстранявания от игра от Отдела за магически игри и спорт. Клубното мото е: "Нека победим, но ако не успеем, нека счум няколко глави!".
Holyhead Harpies
Холихедски Харпии
Холихедските харпии са много стар уелски отбор (основан 1203г.) - уникален сред останалите куидични отбори по света, защото винаги се е състоял само от вещици. Екипите на Харпиите са тъмно зелени с златен нокът върху гърдите. Разбиването на Хайделбергските Хрътки през 1953г. е широкопризната за една от най-добрите куидични игри виждани някога. Битката се води седем дни, играта е доведена до край с зашеметяващо хващане на снича от търсачката на Харпиите Глинис Грифит. Капитанът на Хрътките Рудолф Бранд забележително е свален от метлата си в края на мача и той предлага брак на съперничката си Гвендулин Морган, бутнала с нейната Чистометка пет.
Kenmare Kestrels
Кенмърски Керкенези
Този ирландски отбор е основан 1291г. и е известен по света с духовитите демонстрации на талисманите си - леприкони и с изпълненията на арфа от поддръжниците си. Керкенезите носят изумрудено зелени мантии с две жълти "К" опрени гръб в гръб върху гърдите. Дарън О'Хер, Керкенезки пазач 1947-60г., е капитан на Ирландския национален отбор три пъти и е уважаван за изработването на Chaser Hawkshead Attacking Formation (виж част десета).
Pride of Portree
Гордоста на Портрии
Този отбор произлиза от Скейските острови, където е основан през 1292г. "Гордостите", както са познати на феновете си, носят тъмно лилави мантии с златна звезда на гърдите. Най-известния им гончия, Катриона МакКормак, е капитан на отбора при две спечелвания на Лигата през 1960г. и играе за Шотландия трийсет и шест пъти. Н
